Бестселърът на Лиз Бурбо Слушай своето тяло е плод на 40-годишни

Бестселърът на Лиз Бурбо „ Слушай своето тяло ” е плод на 40-годишни проучвания и изследвания, отдадени на устрема за превъзмогване на личните ограничавания. Щастие, успокоение, сбъдване на фантазиите и желанията – всичко това е постижимо, когато разкрием големия капацитет в себе си. А Бурбо ни припомня какъв брой е значимо да обръщаме внимание на всичко, което се случва в нас - във физически, прочувствен, душевен и нравствен проект.

Отговорности и отговорности

Много е значимо да се разбере разликата сред обвързване и отговорност. Речниците поясняват думата „ отговорност “ като морално обвързване да понасяш последствията от своя избор.

Сигурно си склонен с мен, че в някои случаи понасяме последствията от избора на другите. Ако някой от нашето обграждане заради една или друга причина се усеща трагичен, ние също ще се почувстваме зле, даже отговорни. Ще се опитаме да помогнем или да го накараме да се промени. Не това е същинският смисъл на отговорността.

Нашата ЕДИНСТВЕНА отговорност на тази Земя е личното ни развиване. С други думи, нашата дарба да вършим избори, да вземаме решения и да понасяме последствията от тях.

Ти си виновен за живота си още от раждането. Това може да ти се коства необикновено, само че самичък си избрал родителите си, фамилната и обществената среда и даже своята страна и всичко това е част от понятието за отговорност.

Докато съществува въпреки и малко подозрение по отношение на приемането на твоята отговорност, ти няма да можеш да променяш събитията в живота си. Необходимо е да схванеш и приемеш, че само ти си изцяло виновен за своя живот. Трябва да промениш решенията, в случай че не харесваш резултата от тях. Ти си единственият основател на своя живот. Твоята огромна отговорност си ти самият, твоята лична персона. Следователно би трябвало да признаеш и да приемеш, че другите също са виновни за ТЕХНИЯ живот.

Най-хубавият подарък, който родителите могат да създадат на децата си, е да ги научат да бъдат виновни от най-ранна възраст. Например, в случай че едно дете реши в една хубава заран, че не желае да отиде на учебно заведение, тъй като няма предпочитание, и желае от майка си да му напише записка, че не се усеща добре, то взема решение, само че без да желае да понесе следствията. В сходен случай една виновна майка ще напише на листа: „ Сина ми го мързи и не желае да отиде на учебно заведение. “ В дадения случай детето наложително ще бъде в неприятно въодушевление и майката би трябвало да му каже: „ Ти взе това решение. Защо трябваше да неистина и да споделям неща, които ме злепоставят? Ти би трябвало да се изправиш лице в лице с решението си и да си понесеш следствията! “

Реакцията на майката може би ще породи диалог с детето за неговите претекстове и страхове да не желае да отиде на учебно заведение да вземем за пример.

Паралелно с това какъв брой родители се оплакват, че са пропилели живота си! Защо? Защото децата са поели друга посока от тази, която те са желаели за тях, като да вземем за пример да учат в университет. Или пък, в случай че децата им се дрогират или станат крадци и най-сетне се озоват в пандиза. Тези родители имат всички учредения на света да са нещастни. Защо? Защото те поемат отговорността за решенията и изборите на някой различен. Те са нещастни и изпитват такива страсти, тъй като работят обратно на великите естествени закони, обратно на реда на нещата.

Уви, този тип държание продължава през целия ни живот на възрастни. Ние продължаваме да имаме огромни упования във връзка с нашите близки и да се усещаме виновни поради тях. Освен това ние сме уверени, че с помощта на нас те са щастливи. Това държание води единствено до повишаване и напомпване на нашето его. То ни пречи да усетим сърцето си, да следваме великите закони на любовта, както и тези на отговорността.

Веднага щом създадем нещо обратно на тези закони, ние провокираме реакции, които се демонстрират посредством страсти, боязън или възприятие за виновност, а това апропо води до огромен брой неразположения и заболявания. Великите закони - физичните, галактическите, психическите и духовните - са открити, с цел да ръководят Земята. 

Големият закон на отговорността е част от закона на любовта и на интелигентността. Този популярен нравствен Закон допира дълбините на душата. Всеки човек на Земята е виновен за самия себе си, за това, което Е, което ПРАВИ и което ИМА.

Да чувстваш или да вярваш, че си виновен за щастието или нещастието на другите, постоянно води до появяването на възприятие за виновност. Ако се разпознаваш в тези редове, в случай че си хиперчувствителен човек и смяташ, че си виновен за това, което се случва на близките, най-много на твоите близки, ще схванеш какъв брой си трагичен в действителност. Освен това, когато действаш по този метод, ти си създаваш упования към другите. Когато вършим всичко за близките, естествено чакаме и те да се държат по този начин към нас. И когато те не го създадат, изпитваме голямо отчаяние, яд и фрустрация.

Родителите, които си избрал, имат на какво да те научат. Докато не приемеш това, ще ти се случват куп неприятни обстановки. Ако имаш деца, то ти си ги избрал, умишлено или не: не с цел да живееш живота им вместо тях, а с цел да ги водиш - без да се опитваш да ги контролираш, и с цел да се учиш от тях. Всяка среща и всяка обстановка изникват на пътя ти, с цел да те научат на нещо. Благодарение на тях ти се развиваш. Ето за какво, в случай че си родител, е значимо да учиш децата си, че те са виновни за своя избор, и то от най-ранна възраст.

Сигурно понятието отговорност, което се състои в това, че всеки самичък е виновен за себе си, те безпокои, в случай че си родител с дребни деца или предвиждаш скоро да бъдеш. Сигурно ще ти се желае да кажеш: „ Хубаво е всичко това за отговорността, само че не мога напълно да оставя децата си, виновен съм за тях. Освен това аз ще понеса следствията, в случай че синът ми не си откри работа да вземем за пример. Няма по какъв начин да го оставя на улицата без пари! “

При все това единствената ти отговорност като родител е да ги обичаш и водиш. Спомни си, когато ти си бил дребен. Със сигурност не си имал всички играчки, които си желал. Но си знаел, че родителите ти те обичат мощно и че живееш в обич и това е било най-важно за теб, нали? Всичко, което хората на Земята желаят, е да изживеят любовта. Това е най-съкровеното предпочитание на всеки един, даже и не всеки път да си дава сметка за това. 

Няма човек, пристигнал на Земята с желание да е виновен за щастието или нещастието на различен човек. Ти не си виновен за щастието или нещастието на татко ти, майка ти или на твоите деца, на колегата ти, на приятелите ти и на хората от твоето обграждане.

Точно ти обаче си виновен за държанието на хората по отношение на теб. Удивително, нали? Ти си повода другите да бъдат към теб нежни, груби, да те подлагат на критика или обичат. Без да съзнаваш, това зависи от това какъв си ти. Другите се отнасят към теб по същия метод, по който ти се отнасяш към себе си. Даваш ли си сметка за това?

Да вземем за образец човек, който подлага на критика непрекъснато, когато е в твое наличие. Никога нищо не му харесва и каквото и да кажеш, той в никакъв случай не се съгласява. Ако ти смяташ, че този човек подлага на критика постоянно, той ще те съди и подлага на критика, защото си отсъдил това за него. Той участва в живота ти, с цел да схванеш какъв брой си сериозен ти към себе си. Някой различен обаче може доста да обича този човек и да вижда в него самата чистосърдечност и честност. Същият този човек, който подлага на критика теб, ще бъде благ и гальовен с тези, които го възприемат по друг метод. Той няма да спести мнението си, само че то надалеч няма да е толкоз сериозно.

Хората улавят твоите трептения и имат несъмнено държание към теб. Те ти оказват помощ да осъзнаеш какво се случва в теб.

Ще имаш възприятието, че до момента в който променяш метода си на мислене, хората към теб също се трансформират. Те обаче си остават същите. По-скоро когато промениш метода си на мислене, ти успяваш да видиш друга тяхна страна. Виждаш какъв брой надълбоко е понятието отговорност. Ето за какво би трябвало да осъзнаеш кой си, какво казваш и правиш. Започни занапред да използваш това разбиране в живота си.

Накратко, виновният човек е този, който осъзнава, че гради живота си съгласно своите лични избори, решения и реакции. Той знае, че другите също са виновни за техния избор, решения, дейности и реакции.

Как да схванеш дали си виновен човек? Като приемеш следствията от твоите дейности и най-много като оставиш останалите да поемат отговорността за техните.

Повечето хора, които се усещат виновни за щастието на другите, се затрудняват да създадат разлика сред отговорност и обвързване. Те считат, че са задължени, а в действителност не са. Отговорността е на равнище СЪМ, а задължението - на равнище ПРАВЯ и ИМАМ. Не можем да се Задължим да БЪДЕМ каквото и да било, тъй като това би изисквало прекален надзор.

Какво е обвързване? Това е свързване с някой по силата на заричане или вербален или писмен контракт, по този начин както служащ се задължава към шеф да работи от толкоз до толкоз часа, да извършва дадена служба и в Замяна да получава заплата. Това е обвързване.

Децата за родителите са обвързване, а не отговорност. Когато човек реши да има деца, той се задължава като родител да ги роди и устоя, до момента в който те станат способни да се изхранват сами или до момента в който навършат пълноправие според от законите на страната, в която живеят. Да осигуриш покрив, храна и облекла е част от задължението. Това не значи да им даваш всичко, което пожелаят. Длъжни сме да им дадем нужното. Ако някой родител желае да даде повече, той го прави по собствен избор, а не тъй като е задължен. Допълнителното не е част от задължението. Така е и с служащия, който се задължава да прави избрана работа за работодателя. Ако желае да свърши повече, дано свърши, само че това още веднъж е негов избор. Важното е да се Запази главното обвързване.

Родителите в никакъв случай не могат да се задължат детето им да БЪДЕ щастливо, ведро, образовано или крепко. Това към този момент зависи от отговорността на детето.

Когато ти се задължаваш с нещо, значимо е да го спазваш, тъй като има и различен огромен закон в живота: „ Жънеш каквото си посял. “ Всъщност, в случай че не спазваш отговорностите си към другите, не можеш да очакваш да ожънеш доста!

Ти не можеш да се освободиш от отговорността, защото тя ти принадлежи, тя ти е вродена. Но можеш да се освободиш от обвързване, което си поел преди този момент, като предвидиш евентуалните последствия. Много хора непрекъснато се отричаш от отговорностите си, до момента в който други не помнят, без да ги е грижа за следствията. Ако постоянно действаш по подобен метод, ти ще причиниш доста неприятности и проблеми в връзките си с другите. Не забравяй, че жънеш това, което си посял. Преди да вземеш решение, стой за момент и се запитай: „ Как иска ми се отрази това на връзките, на здравето, на щастието, на любовния живот и така нататък? “ Ако ситуацията не е съществено или няма да се отрази доста и най-много в случай че си подготвен да се изправиш против последствията, ще платиш, по този начин да се каже, ниска цена.

От: „ Слушай своето тяло ”, Лиз Бурбо, изд. Ентусиаст
Снимка: listentoyourbody.de